Как да говоря с децата за смъртта?
На каква възраст човек трябва да започне да говори с децата за смъртта? Има ли „правилен“ подход към тази тема? Ами ако детето започне да се страхува от смъртта? Това е трудна тема, с която всички родители рано или късно се сблъскват.
В зависимост от културата и мирогледа на човек отношението към смъртта може да бъде много различно.
В нашата традиция смъртта е трагедия. Не я приемаме, страхуваме се от нея. В някои източни религии плачат, когато човек се роди, защото е дошъл на този свят, за да страда, и се радват, когато човек умре, защото се е освободил.
Ето защо, преди да кажете на детето си за смъртта, е важно да определите как Вие самите се чувствате по отношение на смъртта. Ако сте притеснен, тревожен, страхувате се от нея, трябва да се справите с това. Защо това се случва? Какво ви казаха в детството? Какъв е вашият опит? Само когато родител възприема смъртта като закон на живота, като даденост, без трагедия, без мрачни цветове, само тогава той умело може да предаде информацията на детето си.
Много е важно да бъдете честни с детето си. Лъжата ще се разкрие рано или късно и ще се отрази на доверителните Ви отношения. Някои родители възприемат това като „защита“ на детето от преживявания
Всъщност подобно родителско поведение само допринася за още по-травматично преживяване. Всъщност, вместо да подготви детето за смърт, родителят създава илюзорната информация, че няма смърт.
Рано или късно детето ще се сблъска с този проблем. Домашен любимец може да умре или на път от училище детето ще види погребално шествие, той самият ще стане свидетел на смъртта на друг човек. Важна задача на родителя е да бъде опора за децата си. Не чакайте ситуацията, когато детето е изправено пред смъртта, обсъдите това с него преди то да се е сблъскало с нея.
Детският психолог съветва:
Можете да кажете на децата си за смърт във всяка възраст, стига то да е готово да я приеме.
Важен момент е как да се говори за това.
Вземете за свои помощници карикатури или приказки, които докосват темата за смъртта. С тяхна помощ можете да разсъждавате, да говорите тази тема на разбираем за детето език без негативност, спокойно.
Можете да дадете сравнение с дърво. Дърво расте, цъфти, плодове се появяват върху него, те узряват, падат, семената им дават нов живот. Човек се ражда, расте, развива потенциала, който е в него, създава нов живот, и то не само на ниво физиология, но и да споделя своя духовен и семантичен опит, да учи децата си, да проявява загриженост и любов, да внесе нещо творческо в света – и се връща там, откъдето е дошъл.
Мама може да каже на детето: Колко си малък сега – и аз бях малка. Но, виж, сега съм възрастна – и ти ще пораснеш.
Обяснете на детето си целия процес на живот и смърт по безопасен начин. Ако едно дете ви каже, че се страхува от смъртта, че има страх че ще умре – за съжаление, това означава, че вече сте пропуснали нещо. В този случай трябва да разберете къде не обръщате на детето необходимото внимание и да работите усилено, за да създадете атмосфера на доверителни отношения.
Започнете да учите детето си да говори за своите чувства и емоции чрез пример.
Не правете „мечешки“ услуги – не показвайте на детето, че сте разтревожени, преодолейте себе си и научете децата си как да се справят с трудностите.
Можете да опитате да предложите на детето да изрази страха си под формата на картина и да го помолите да разкаже за него. Попитайте детето какво е нарисувало и какво чувства възможно най-подробно. Опитайте се да разберете причината за страха, разберете какво конкретно го тревожи. На следващо място, предложете да помислите и да изобразите на гърба на листа как не се страхува от този страх. Можете също така да предложите да нарисувате нещо, което може да защити детето, да запълни страха или да го превърнете в нещо забавно и смешно (можете да направите същото с пластилин).
– Ако едно дете откаже да нарисува как се справя със страха си, тогава можете да вземете рисунка и да я изгорите, казвайки: Виж, страхът ти се превърна в пепел, той изчезна. Изхвърлете пепелта заедно с детето си.
– Опитайте се да обясните на детето, че той сам създава страхове и събития с мислите си за тях и очакванията му се сбъдват.
– Прочетете приказки за деца, в които героите побеждават злото и чудовищата.
– Подкрепете детето си, създайте безопасна среда за него.
– Научете се да чувате детето си, приемайте го, опитайте се да го разберете и разпознайте какво го вълнува.
– Ако страхът продължава, каквото и да правите, свържете се с психолог.
Древните са казвали, че осъзнаването на тяхната смъртност е началото на всяка мъдрост
Ако сме наясно със своята смъртност, това ни позволява да не губим живота си за дреболии. Смъртта ни напомня, че животът е краен и че трябва да го живеем смислено и ефективно.
Това е важно да се предаде на детето, тъй като това е условие, че то ще има възможност да се ориентира и да изгражда истински приоритети в живота си. А това означава да намериш смисъла си, да разбереш съдбата си и да си щастлив.