Какво да направите, ако детето ви не ви слуша
Скъпи родители. Вероятно сте попаднали в ситуация, в която трябва да кажете нещо на детето си, но то не ви чува. Когато е напълно погълнато от заниманията си или когато е капризно, не се подчинява, държи се просто ужасно. Как да накараме хлапето да ни чуе и в същото време да не навредим на него или на връзката ни с него? Как можете да го накарате да се подчини, без да прибягва до заплахи и насилие? Как да останем най -добрият приятел, но да постигнем поведение, което да отговаря на ситуацията?
Има прост, но малко известен начин. Първо. Ако започнете да се ядосвате, дразните, разбирате, че се нервирате – спрете. Вдишайте дълбоко и издишайте. Пауза. Пребройте до пет, ако искате. Но, най -важното, не забравяйте, че сте родител, вие сте възрастен, можете да контролирате себе си, можете да контролирате ситуацията. Целта е да се успокоите.
Сега, след като се успокоихте, трябва да се обърнем към детето си любезно, с любов в гласа и сърцето. Не крещете „ела тук, нещастник!“. Не забравяйте, че това е Вашето любимо дете и Вие ще разкъсате всеки за него. Но не е нужно да го разкъсвате детето, Вие го обичате. Когато то се обърна към Вас, е наложително да установите с него зрителен контакт. Гледайте го в очите през цялото време, докато говорите. Но отново – любезно, с любов. Позволете му да почувства, че го обичате, че е важен за вас, че е в безопасност. Ако трябва да докоснете детето, прегърнете го, потупайте го по главата, дръжте го за ръка. Поставете ръката си на коляното му, ако то седи до вас. Оставете го да усети вашето присъствие. Това е Вашето дете и то е най -близкото до вас същество във вселената, оставете го да усети тази близост. Сега сте привлекли вниманието му. Сега то е изцяло под Ваш контрол. То е готово да Ви изслуша. Звучи комично, но е така. Задействате естествения си инстинкт на привързаност. Дете, водено от този инстинкт, иска и ще Ви последва, то ще Ви изслуша, иска да бъде най – доброто, най – обичаното за вас. Изчакайте това желание от него, изчакайте отговора му на вашата любов. Изчакайте внимание. Ще се изненадате колко лесно и безболезнено ще стане и за двама ви. Точно сега е момента да му кажете: „Важно е да мълчиш тук, да играеш спокойно, моля те.“ „Не мога да ви купя тази играчка, но заедно ще нарисуваме любимия ви робот, когато се приберем.“ „Първо си направи домашното, а после отивай на разходка.“ „Моля, почисти стаята си. Тогава ще ти позволя да гледаш анимация.“ Спокойствието – това е, което укрепва връзката. Но забравяме за това. Забравяме как обичаме децата си, как искаме да поддържаме връзката си в хармония и любов.
Поддавайки се на негативните емоции, ние създаваме хаос и разрив между нас, вместо да укрепваме връзката си. Помнете, скъпи родители, че най – важното в нашата упорита работа е работата върху себе си. Работейки върху себе си всеки ден, заменяйки гнева с любов, ние правим децата и себе си по – щастливи. Успех и търпение.