За страха от тъмнината или мамо, не изключвай светлината!
Чувството на страх само по себе си е реакция на тялото на външни влияния, които представляват заплаха за живота или здравето на човека. В основата на това явление е инстинктът за самосъхранение. Обаче страховете на децата често не предполагат реална заплаха. Те се основават на информация, получена от възрастен, която преминава през живото детско въображение и се допълва от неговите фантазии.
При децата много страхове възникват в резултат на предишно травматизиращо събитие Ако едно дете е изпитало какъвто и да е стрес, например било е ухапано от куче, то след това със сигурност ще изпитва ужас при вида на това животно. В някои случаи страхът при децата възниква по вина на родителите, които в опитите си да постигнат целта си плашат детето си с измислени герои. Резултатът от такова „плашещо“ възпитание е страх от самота или страх от тъмнината. Прекалената опека може също да предизвика развитието на детския страх. Ако на детето непрекъснато се повтаря: „Не ходи там, там е опасно“, „Не бягай, ще паднеш“, „Не пипай, ще се нараниш“ и така нататък, с течение на времето то ще започне да изпитва безпокойство и тогава ще има постоянен страх, че всеки негов ход е изпълнен с опасности.
Често причините за детските страхове се крият в критични ситуации в семейството, където кавгите и конфликтите са чести. В резултат на това много е вероятно скоро да се проявят голям набор от страхове.
Всички детски страхове могат да бъдат разделени на три вида:
- Натрапчиви страхове – предполагат наличието на определени обстоятелства, които могат да причинят на детето паника и чувство на страх. Това може да включва страха от тълпи, височини или открито пространство.
- Измислени страхове – тази категория е трудна за обяснение. Детето може да откаже да играе с играчка, защото го е страх от нея.
- Страховете са надценени – тази категория се среща при 90% от децата и е продукт на фантазията. Например в тъмното те виждат чудовища, а злото чудовище живее под леглото.
Всяка възраст има свои собствени страхове. Например бебето от раждането до една година се плашат от силни звуци, резки движения, падащи предмети. Страхът при кърмачета се причинява и от отсъствието на майката. По правило с възрастта това отминава от само себе си.
Малко по-големите деца се страхуват от лоши сънища, негативни емоции, природни явления (гръмотевична буря, силен вятър), болести, пожари, насекоми, вода и т.н.
Докато въображението се развива, децата започват да се страхуват от измислени герои, герои от приказки, тъмни стаи и много други.
В никакъв случай не трябва да обвинявате детето за страховете му и още повече – да му се смеете. Хлапето може да се затвори в себе си, което в бъдеще ще се отрази негативно върху формирането на неговата личност. Също така не се препоръчва да се съмнявате в думите на детето, опитайте се да разберете детския страх и да му помогнете да го преодолее, да му позволите някакви малки облаги, например, да позволите на детето да спи с вас, за да не се уплаши. Много по-важно е да се опитате да разберете естеството на детския страх, който понякога има много сериозни основания.
Сред всички детски фобии най-разпространен е страхът от тъмното. Много възрастни считат този проблем за безпочвен, напълно забравяйки как самите те са били някога деца и са молили майка си да не изключва светлината в стаята. Въпреки това, не пренебрегвайте проблема, вярвайки, че той ще отмине от само себе си. Ако фобията не оставя детето ви дълго време, е необходимо да се борите с нея.
Страхът от тъмнината включва няколко компонента: страх от звуци, страх от неизвестното, страх да бъдеш сам, лош сън. Най-често децата изпитват няколко страхове едновременно. Страхът от тъмнината започва да се проявява на тригодишна възраст под формата на нежелание да остави майка му да си отиде дори след десетина приказки и песни. Детето не иска да бъде само в стаята, моли да не затваряте вратата и да не гасите светлината, а да я оставите да свети, идва и идеята, че някой живее в килера или под леглото. В психологическата практика има случаи, когато децата се страхуват от звуци, чути в тъмното. Всъщност, както знаете, в много апартаменти има доста добра чуваемост, а през нощта звуците се чуват още по-отчетливо.
Много често детските страхове се наследяват. Ако възрастен е изпитвал страх от тъмнината в детството, тогава в 90% от случаите този страх ще се прояви в неговите деца.
Според много експерти страхът на децата от тъмнината има подсъзнателна основа. Страхът от тъмнината в повечето случаи подсказва, че децата не искат да бъдат сами със себе си, без възрастен, без неговата любов и закрила.
В юношеска възраст страхът от тъмното може да бъде причинен от повишено ниво на тревожност, проблеми с връстници или възрастни. Важно е да разберем от какво точно се страхува детето, защото „страхувам се от тъмнината“ е абстрактна концепция. Едва след като бъде открит сплашващият фактор, е възможно да се започне борбата срещу проблема.
Детският психолог съветва:
Най-известният начин за справяне със страха е визуализацията. Това могат да бъдат приказки, измислени от майката, където в историята детето побеждава врага си. Или изображение на страха на хартия, след което листът може да се намачка или разкъса. А за някои методът на ролевите игри ще бъде ефективен.
Освен това е важно да се спазва определен ритуал, който ще помогне на детето да се успокои преди лягане и да не се страхува от нищо.
- Сложете дете си в леглото, разкажете му една приказка, която ще има щастлив край.
- Можете да поставите любимата му играчка до него, която ще го предпази от всички врагове, или да покриете с „вълшебно“ одеяло, което ще направи детето невидимо за всички „чудовища“.
- Не позволявайте на детето да гледа анимационни филми със страшни герои, дори ако сериалът му е любим и се излъчва през деня.
- Не затваряйте вратата към стаята на детето.
- Ако детето е имало страшен сън, помолете го да ви го разкаже. Приемете вярването: ако разкажете сън, тогава той няма да се сбъдне.
- В никакъв случай не го плашете с измислени герои, които със сигурност ще го вземат, ако се държи зле.
Понякога се случва родителите да изпълнят всички препоръки, но страхът не преминава. Това предполага, че причината всъщност се крие много дълбоко и ще е необходима помощта на психолог. По време на поверителен разговор специалистът ще разкрие не само самия страх, но и причината му: какво кара детето да се страхува от тъмнината? Какви опасности или заплахи носи тя? Какво всъщност е тъмнината и защо да не се страхувате от нея? Работата с професионален психолог ще научи детето да се справя със страховете си, а родителите ще му помогнат в това.