Възрастта, в която се развива въображението
Като начало, нека помислим: защо имаме нужда от въображение? На възраст от 4 до 8 -10 години то помага да се справим с всякакви ситуации в този свят. В крайна сметка детската игра е преди всичко символично отражение на случващото се в действителност. Понякога е възможност за оцеляване в доста трудна ситуация. Може би сте забелязали: дете, идващо от детска градина, често бяга в стаята си и започва да играе там на всякакви битки. И в тази игра премахва напрежението, което се е натрупало в градината, защото не е могло да удари някого когото е искало или не е могло да възрази на учителката. Детето се е сдържало, защото разбира, че да се бие е лошо и не е много добре да се спори с възрастен, но напрежението в него все още остава. И тогава въображението идва на помощ. И сега не момчетата, а играчката динозавър е врагът, който може да бъде разкъсан. Ако възрастен гледа тази игра, той ще забележи, че често се появява някой положителен герой, чрез който детето се успокоява (Тъй като е по-приятно да бъдеш добър, отколкото лош.). По този начин въображението ни помага да се справим с трудни ситуации. И когато пораснат, хората с развито въображение намират изход от трудни ситуации или начин да се справят с тях много по-бързо.
Също така хората с развито въображение могат да намерят нестандартно решение, когато е необходимо, да разгледат ситуацията от различна гледна точка. Именно въображението играе водеща роля в такива умствени процеси като: моделиране, планиране, креативност, памет. Съвременните учени започват да бият тревога, защото колкото по-младо е поколението, толкова по-рядко се срещат хора с развито въображение и нестандартни умения за мислене. Все повече хора избират да действат по шаблонен начин и ако ситуацията се промени, изпитват трудности при разработване на нестандартна стратегия за решаването й. Какво става?
Възрастта, когато въображението се развива най-активно е от 5 до 6,5 години. В тази година и половина е много важно детето да играе, да измисля различни истории, да рисува фантастични рисунки, в които например да има котка която е с 10 крака. Но именно на тази възраст много родители, смятайки играта за безполезно занимание, се опитват да запълнят времето на детето с полезни занимания, за да се подготви за училище. И всеки полет на фантазията се счита за грешка, защото в училище трябва да знаете много реални, а не въображаеми факти.
Пример: Момиче е доведено при психолог защото има трудности в изразяването на мнението си, повишена стеснителност. На 6 години тя има много слабо оформена ролева игра. Момичето не разгръща сюжетите. Те са ограничени до прости действия: рокля на принцеса, скачане на коне и т.н. При съвместна среща заедно с майка си момичето започва да поставя принцеси в малък замък и веднага получава коментар от майка си: „Е, как ще спят в такъв малък замък като са толкова големи.“ След това играта веднага приклюва и детето предлага на майка си да преброи принцесите. Майката така и не прави връзка между грубата си намеса в играта на детето и трудностите му в ролевата игра.
Какво да направите, ако се разпознаете в горния пример? На първо място, приемете факта, че именно в играта на тази възраст се случва основното развитие на детето. В играта небето може да бъде зелено и десет хиляди принцеси живеят в един малък замък. А в училището се изучават факти и разбира се, небето е синьо.
Друг важен факт от нашата реалност е голям брой готови играчки. Преди обикновена пръчка можеше да стане кон и меч, и магическа тояга, и влак, и мост и т.н. А сега много децата сякаш изобщо не разбират думите „направи-вярвай“.
При общуване с модерните деца много често се водят диалози от типа:
– И как ще готвиш супа, ако няма тенджера?
– Е, представете си, че това малко кубче е като тенджера.
– Как така?
Какво може да се коригира в този случай: Да поставим пред децата всякакви предмети от заобикалящия ги свят и да се подкрепят в усилията им да превърнат нещо в нещо. Например картонена кутия и чифт парцали могат да се превърнат в платноходка или в уютна къща, както и в космически кораб, или в килим, или в самолет.
Удар върху развитието на въображението е нанесен и от големия брой гледания на анимационни филми и игри. В крайна сметка, всичко това са готови продукти на чуждото въображение, на създателите на тези продукти. И очевидно повечето от тези сценаристи, режисьори и аниматори когато са били на възраст от 5 до 6,5 години активно са играли и развивали това важно качество. Но децата, гледайки анимация, не развиват собственото си въображение.
Какво да направите?
Детският психолог съветва:
Наблюдавайте детето си когато играе. Ако в играта пресъздава сюжета на анимационен филм дали следва изцяло сценария на филма или прави свой изменения на сюжета. Ако то играе и прави свои промени в случващото се, тогава включва собственото си въображение. Ако просто следва сюжета, значи твърде много време е гледало филма и се включва пасивното възприятие. Тогава е по-добре да не му давате да гледа дълго време анимация. Също така е важно да четете книги на глас. Има вече много аудио книги. В крайна сметка, слушаният текст включва въображението на детето много бързо. След това можете да му дадете да нарисува някой от героите в книгата или всяко събитие от прослушания текст.
Надявам се, че благодарение на родителското разбиране и създаването на условия, адекватни на възрастовите способности, въображението ще се превърне във важна основа в развитието на децата и надежден трамплин за техния успех в бъдеще.