Поведенчески проблеми при деца и юноши
Агресивност, „истерия“ или протестно поведение – всеки родител вероятно се сблъсква с тези явления, когато отглежда детето си. Проблемното „лошо“ поведение е отражение на вътрешните проблеми на детето. Това е един вид детски вик за помощ, молба за внимание към вътрешния му свят, в който са се натрупали твърде много разрушителни емоции.
Ще установим причините за лошото поведение на детето и ще предложим начини за коригиране.
Причини за възникване
– манипулация на другите;
– стресово състояние на детето;
– възрастови характеристики (например, протестното поведение е типично за деца, преживяващи криза на 3 години);
– недостатъчно развитие на емоционалната сфера;
– непознаване на други адекватни начини за изразяване на емоциите си;
– нестабилна ситуация в семейството, където самите родители са агресивни към детето и един към друг, като по този начин му показват агресивни модели на поведение; в резултат на това агресията се превръща в норма за такова дете.
Детският психолог съветва:
Повечето деца реагират негативно на дискомфорта. Проявата на негативните ви чувства навън, т.е. поведенчески проблеми, е по-здравословна реакция на организма от тяхното потискане, което е изпълнено с емоционални сривове, поява на невротични симптоми (тикове, енуреза, натрапчиви движения, психосоматика). Проявата на гняв и ядосване е нормално явление, става ненормално в момента, когато детето е в това състояние дълго време или не знае как да намери конструктивен изход за негативните си чувства.
Първата стъпка в решаването на всеки проблем е задълбоченото търсене на причините за него. Наблюдавайте детето в какви ситуации се проявява проблемното поведение; говорете с други възрастни, които са в контакт с вашето дете за проблемното поведение; помислете как сами се справяте със ситуации на провал, какъв пример давате и т.н. И едва тогава помислете за мерки, които ще помогнат за изглаждане на проблемното поведение на детето. Бъдете последователни в действията си.
Изговорете чувствата на детето и техните причини по време на емоционални изблици, защото то едва ли ги осъзнава в този момент и назоваването им с думи помага да разберете състоянието си и по този начин да намалите интензивността му.
Научете децата на подходящите начини за изразяване на негативни емоции.
Обещавайте само това, което можете да постигнете. В края на краищата, думите ви, че ако детето не спре веднага истерията, тогава никога няма да говорите с него, едва ли са осъществими. Затова и в бъдеще той няма да приема вашите думи сериозно.
Не забравяйте, че проблемното поведение, дори и да се е закрепило, може да се коригира – това отнема време, стабилност при прилагането на коригиращи мерки, готовност да признаете грешките си във възпитанието и да ги коригирате, да се промените с детето си и да го обичате сега такова, каквото е.
Ако ви е трудно да проведете психологически анализ на характеристиките на поведението на детето, свържете се с психолог.