Да правим това, което искаме, или това, което трябва?
Всички обичат да получават похвали и да изглеждат добре в очите на другите. Когато близките се радват на Вашите успехи, гордеят се с Вас, изпитвате удоволствие от собствените си постижения и от това, че близките Ви Ви подкрепят. Всички имат нужда да усещат че се реализират и че успяват.
Но се случва, че нуждата да бъдете добри Ви кара да правите неща, които противоречат на Вашите желания. Например, опитвайки се да бъдете добра съпруга, всеки ден се борите с желанието да се разходите в парка или да направите вечеря. Подготвяте уроците с детето, въпреки че това не Ви харесва, но искате да изглеждате добра майка в собствените си очи. За да спечелите похвалата на шефа, се задържате на работа, въпреки че бихте искали да сте у дома или с приятели. Всеки ден вършите неща, който не искате само защото затова сте ценени. Когато сте принудени редовно да подтискате желанията си, постепенно губите способността да се наслаждавате на живота.
Има и друга страна. Постоянни пристрастия към „правя само това, което искам“, живот на вълната на моментните ни желания. В този случай човекът прави само това, което иска, но се лишава от перспективата, от възможността да премине към по-сериозни и по-големи цели, които да бъдат реализирани в живота. Той е инфантилен и му е трудно да постигне по-съществени желания и планове.
Как да намерите тънката граница между инфантилност и зряла възраст? Кога да следвате желанията си и кога да ги задържате?
Понякога всеки трябва да прави нещо, което не му харесва. Но това е оправдано, ако се движите към някаква важна за Вас цел. Подобна жертва е разбираема, ако има смисъл за Вас, когато знаете, че благодарение на търпението си, сте близо до нещо важно. Това означава, че Вие като възрастен се ръководите от принципа на реалността.
Зигмунд Фройд пише за принципа на реалността. Малкото дете се ръководи от принципа на удоволствието, то се стреми да прави само това, което иска в момента. Постепенно израствайки, детето разбира, че за да получи нещо, понякога се налага да търпи или да полага усилия и тогава в живота му се появява принципът на реалността. Търсенето на пряко и незабавно удовлетворение се прекратява, търсят се заобиколни начини за постигането на резултата. Той може да се забави в зависимост от външните условия.
Най-важното тук е да се поддържа разумен баланс. Ако сте свикнали да забавяте или потискате желанията през цялото време, те не изчезват никъде, а се преместват в несъзнаваното и започват да влияят на психиката Ви отвътре. Постепенно напрежението се натрупва и ако не намерите адекватен изход, това може да доведе до негативни последици. Животът ще загуби цвета си, всичко ще започне да Ви дразни, може да започне депресия.
Ето няколко бързи съвета за самопомощ, ако смятате, че напрежението вече е твърде голямо.
Психологът съветва:
Добър начин за изпускане на пара е чрез креативността. Всичко, което харесвате: рисуване, музика, моделиране, актьорско майсторство, има много опции. Творчеството е място на проявление на Вашата инфантилност, пространство, където винаги можете да останете дете. Креативността помага на Вашето вътрешно дете да прави каквото иска: да играе, да фантазира, да се наслаждава, да хули.
Ако чувствате, че сте принудени да правите това, което не ви харесва, първо обяснете на себе си защо го правите. Ако сте стигнали до извода, че каузата е наистина необходима, не забравяйте да се възнаградите. Не отлагайте наградата за дълго, за нещо неприятно, позволете си нещо приятно.
Ако чувствате, че нямате време да мислите за своите желания, спрете веднага, дишайте дълбоко, слушайте телесните си усещания. Ако не слушате желанията си дълго време, все по-трудно щи ги разграничавате. Всичко, което дава приятни телесни усещания, помага да се възстанови връзката с чувствата и тялото: за някои това е да поплува, за някой е топла вана, масаж, танци и т.н.
Навикът да не следвате своите желания, да правите правилното, а не това, което искате, идва от детството, от отношенията с родителите Ви. Когато родителите изискват послушание от детето, когато го хвалят само за поведението, което харесват. За неуспех – се карат и наказват, вместо да подкрепят по подходящ начин. Тогава детето има нужда да печели похвали, да доказва на себе си и на другите, че е добро, защото се съмнява в това.
Да се справите с навика да потискате желанията си е съвсем реално и правилно. Проведената психотерапия ще ви помогне в това. Постепенно ще се научите да постигате баланс между „искам“ и „аз трябва“, ще се вслушвате в себе си, ще разбирате и изпълнявате своите желания, няма да има нужда да доказвате на себе си и на другите своята „доброта“, в резултат на това енергията за самореализация ще се освободи. Времето на терапията може да варира в зависимост от Вашата ситуация.