Трудности в общуването при тийнейджър: как да помогнeте?
Комуникацията е основната дейност на тинейджъра. Това е не само обмен на информация, но начин на себеизразяване, изграждане на самочувствие, придобиване на емоционална подкрепа и потвърждаване на нечия стойност. Следователно трудностите в общуването силно засягат емоционалното състояние и поведението на тинейджър. Въпреки това повечето юноши не са доволни от начина, по който се осъществява комуникацията им с връстници, притеснени от определени проблеми. Как можете да помогнете на вашия тинейджър да преодолее комуникационните проблеми?
Можете да се научите да общувате само чрез комуникация. Затова на първо място трябва да проявите инициатива. Но това е въпросът. Защото същите причини, които причиняват други комуникативни затруднения, пречат на тинейджъра да стане по-активен в общуването?
Какви въпроси имат тинейджърите: Как да се запознаят? Как да поддържаме разговора? За какво да говорим? Как да се държа, ако не искат да общуват с мен? Как да се държа, ако ме дразнят? Как да си намеря истински приятел? Ще бъда ли добър приятел? Разбира се, тези въпроси са специфични за възрастта и пола. За възрастен тези въпроси често изглеждат твърде прости или надути. За тинейджър обаче те придобиват голямо значение и отново могат силно да повлияят на емоционалното състояние. Затова първото нещо, което можете да направите, е да говорите спокойно с детето си по тези теми. Второто е да помогнете за преодоляването на следните причини:
Безпокойство
Това особено често се проявява в ситуации на принудителна комуникация: когато трябва да изпълните задача, отидете в магазина, плащане на пътуване и т.н.
Страх от оценка на другите
Той е формулиран по следния начин: Ами ако не ме харесват? Ако изобщо не искат да общуват с мен, ще ме игнорират ли или ще ми се смеят?
Самочувствие
За да общувате „като равни“, трябва да имате адекватно самочувствие. Когато самооценката варира от едната до другата крайност, това не може да не повлияе на комуникацията. Оттук – желанието да се утвърди за сметка на нещо друго: агресия, тормоз. Или другата крайност – избягване на комуникация, навлизане във виртуална реалност.
Липса на комуникативен опит
Общоприето е, че общуването е нещо естествено и няма нужда да го преподавате. Детето възприема опита на общуване от възрастни, а след това от връстници. И също – в медиите, рекламата, телевизионните предавания, социалните мрежи, компютърните игри. И последните 5 точки не са най-добрият модел за подражание, за съжаление. Не ви е необходим много опит, за да си „поиграете“. Но ако говорим за някаква по-смислена комуникация: разрешаване на конфликт, помогне на приятел в трудна ситуация, да проявите съчувствие, да изразите вашата симпатия – това определено изисква опит.
Ситуацията се усложнява от факта, че всеки тинейджър по правило смята, че комуникативните затруднения са характерни само за него, а останалите връстници са майстори на комуникация и не са наясно с подобни преживявания.