Как да се справим с „неконтролируемо дете“
Всички родители мечтаят да отгледат здраво, умно, добродушно дете. Децата се отглеждат още в градината и в училище. Но основното възпитание се осъществява в семейството, където се насаждат умения и се формират навици, където дете от най-ранна възраст опознава другите и откъдето започва неговият път към живота. В семейството не всичко винаги е просто и гладко. И трябва по някакъв начин да се справим с това. Не е лесно.
Защо децата стават неуправляеми?
Всяко бебе се ражда малко и мило. Времето минава. Бебето расте и започва да показва не ангелски черти на характера си. Децата стават непослушни и много капризни. За такива хора казват: „неконтролируем“. И ето, че започват проблемите с възпитанието на детето. Родителите не могат да разберат защо децата им са се променили толкова много. Трябва да се опитаме да го разберем.
Има много трудни периоди в живота на децата. Родителите смятат, че детето им прави всичко нарочно, за да ги дразни. Но на самите деца също не е никак лесно! Те не могат да разберат защо правят това. Именно в условията на кризисна ситуация децата научават много. Родителите трябва да бъдат внимателни към детето си. Необходимо е да насочите знанията и интереса си в правилната посока.
Възрастните трябва да разберат, че детето е малък човек, който има мнение. То също иска нещо и се интересува от нещо. И има право да прави неща, добри или лоши. Задачата на родителите е да не игнорират нито едно от тези действия.
Понякога детето е неконтролируемо, ако родителите му са го отгледали неправилно и са угаждали на всички негови капризи и прищявки. Детето прави всичко, което иска. Или обратното, семейството има твърде много забрани. Често такива проблеми възникват в семейства, където има чести кавги и скандали.
Детският психолог съветва:
Говорете по-малко.
Трябва да говорим ясно и само най-важното. Така можете да гарантирате, че детето чува и усвоява необходимото.
Много родители забелязват, че детето им слуша музика с голямо внимание или слуша мнението на приятели, а не на думите или молбите им. То вече не чува нито виковете на родителите си, нито техните заплахи. И се случва, че на детето се предлага да се купи нещо или да му се даде нещо в замяна на неговото послушание.
Личният пример е начин да привлечете вниманието на детето.
Трябва да слушате повече децата си, а не да говорите. Не търсете подчинение, като викате или морализирате. Човек трябва да помисли дали самият той ще харесат наложеното мнение и постоянните викове. Дайте на детето си отношението, с което очаквате то да се отнася към Вас.
Човек трябва да започне да говори с детето си само когато е сигурен, че то го слуша.
По-добре е да седнете отсреща, да го гледате в очите и да говорите с него, да го попитате за необходимото. По този начин можете да предразположите детето си към Вас и да привлечете вниманието му. Ще чуе. Много е трудно да привлечете вниманието на детето, ако е заето с нещо много вълнуващо за него. Струва си да го предупредим, че предстои някакъв вид съвместна дейност и ще е нужна неговата помощ. Така детето ще може да се подготви за новото занимание, предстоящата дейност или разговор. Никога не крещете на детето си. По-добре да поговорите спокойно с него. Ще бъде по-лесно да се постигне взаимно разбиране и детето ще иска да слуша. Този метод ще привлече вниманието на детето и ще го разсее от делата му. Трябва да кажем ясно и кратко: „Събирайте играчки“ или „Идете да спите.“ Нека речта е мека, не говорете силно. Само една или две думи ще бъдат достатъчни за детето да чуе и изпълни това, което иска.
Родителството не е лесен процес. Ролята на родителите в него е много голяма. Само търпението и работата могат да дадат добър резултат.