Играта като метод за психологическа корекция
Психологическата корекция с деца е завладяващ творчески процес, който развива всеки участник и дава уникално изживяване на взаимодействие.
Важен критерий за психическото здраве на човек е способността да се адаптира към околната среда, да взаимодейства конструктивно с други хора и да бъде активен участник в социалния живот.
Детството е началният етап във формирането на адаптивните способности на развиващата се личност. Когато едно дете живее и се развива в безопасна психологическа среда, своевременно задоволявайки основните си нужди от храна, сън, грижи, комуникация и любов, тогава то развива идеи за себе си и за света. Такова дете се научава да осъзнава своите нужди, да намира адекватни начини да ги задоволи и да поеме отговорност за своя избор. Детето развива съгласуваност между вътрешни усещания, емоции, мисли и действия и няма трудности в общуването, защото е хармонично.
Но може да се случи така, че от ранна възраст детето да попадне в среда, която не задоволява адекватно основните му нужди. То не се чувства сигурно, обичащо и приемащо. Трябва да положи големи усилия, за да бъде забелязано и да получи необходимото внимание, притеснено е и се формира недоверие към света. Често това води до неефективно и разрушително поведение, несигурност към себе си, тревожност и дезадаптация. Чрез своето неподчинение, агресия, капризи детето се стреми да получи внимание и любов. То не знае как да се изрази по друг начин, защото светът около него то възприема като опасен, а не разбиращ.
За успешното психосоциално развитие на детето обясненията и морализирането не са достатъчни, трябва да използвате неговия начин на общуване, неговия език, а именно играта. Чрез играта детето изобразява реалността по начина, по който в момента възприема, преживява, чувства и разбира, като се взема предвид характеристиките, свързани с възрастта. А задачата на психолога е да създаде специално пространство за игра, където играта да има лечебен ефект.
В съвместна игра с психолог детето не само отразява своята реалност, но и я преобразува паралелно, позволявайки си да реагира на травматични ситуации, които не са били преживяни, променя начините за справяне с конфликтите и формира нови умения за взаимодействие с външния свят.
Играта не потапя детето в проблема, но му позволява да го разрешава безболезнено в създаденото безопасно психокорекционно пространство.
Понякога в психокорекционния процес човек може да срещне обостряне на проблемните зони на детето, което външно се проявява като засилване на негативните реакции в емоциите и поведението. Това е така, защото детето изследва себе си, проверява средата за безопасност и приемане. Това е най-решаващият момент в психокорекцията. Важно е да се поддържа атмосферата на приемане на личността на детето, като се вземат предвид границите на здравословното взаимодействие, уважението към него, а родителите трябва да разберат причините за настоящите емоционални и поведенчески реакции на детето. Детето се интересува от опита на ново взаимодействие, което отчита нуждите на всеки един от участниците в психологическия процес, членове на семейството и други значими хора от неговия близък кръг.
Психокорекционното игрово пространство допринася за развитието на творческия потенциал на детето, неговите адаптивни способности и формирането на адекватна самооценка.
Това му позволява да стане и да бъде активен участник в социалния живот и да се чувства отговорно за своите нужди и решения.